присъстващ

Речник на българския език

1. присъстващ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • присъствашт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-със-т-ващ
непълен член при-със-т-ва-щия
пълен член при-със-т-ва-щи-ят
ж. р. при-със-т-ва-ща
членувано при-със-т-ва-ща-та
ср. р. при-със-т-ва-що
членувано при-със-т-ва-що-то
мн. ч. при-със-т-ва-щи
членувано при-със-т-ва-щи-те

2. присъстващ — сег. деят. прич. м. р.

присъстващ е производна форма на присъствам (сег. деят. прич. м. р.).