пристав

Речник на българския език

прѝстав съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пристави, м. Остар. Началник на полицейски участък.
Съдебен пристав. — Съдия-изпълнител.

Грешни изписвания (3)

  • пристъв
  • пристаф
  • пристъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прис-тав
непълен член прис-та-ва
пълен член прис-та-вът
мн.ч. прис-та-ви
членувано прис-та-ви-те
бройна форма прис-та-ва
звателна форма