природоизпитател

Речник на българския език

природоизпита̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

природоизпитателят, природоизпитателя, мн. природоизпитатели, м. Човек, който изучава природата.

Грешни изписвания (1)

  • природоиспитател

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-ро-до-из-пи-та-тел
непълен член при-ро-до-из-пи-та-те-ля
пълен член при-ро-до-из-пи-та-те-лят
мн.ч. при-ро-до-из-пи-та-те-ли
членувано при-ро-до-из-пи-та-те-ли-те
бройна форма при-ро-до-из-пи-та-те-ли
звателна форма при-ро-до-из-пи-та-те-лю