примус

Речник на българския език

прѝмус съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. примуси, (два) примуса, м. Кухненски уред с течно гориво за готвене.

Грешни изписвания (1)

  • примос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-мус
непълен член при-му-са
пълен член при-му-сът
мн.ч. при-му-си
членувано при-му-си-те
бройна форма при-му-са
звателна форма