примирим

Речник на българския език

1. примирѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

примирима, примиримо, мн. примирими, прил. Който може да бъде примирен.

Грешни изписвания (3)

  • премерим
  • премирим
  • примерим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-ми-рим
непълен член при-ми-ри-мия
пълен член при-ми-ри-ми-ят
ж. р. при-ми-ри-ма
членувано при-ми-ри-ма-та
ср. р. при-ми-ри-мо
членувано при-ми-ри-мо-то
мн. ч. при-ми-ри-ми
членувано при-ми-ри-ми-те

2. примирим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

примирим е производна форма на примиря (сег. вр., 1 л., мн. ч.).