примамен

Речник на българския език

1. примамен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-ма-мен
непълен член при-мам-ния
пълен член при-мам-ни-ят
ж. р. при-мам-на
членувано при-мам-на-та
ср. р. при-мам-но
членувано при-мам-но-то
мн. ч. при-мам-ни
членувано при-мам-ни-те

2. примамен — мин. страд. прич. м. р.

примамен е производна форма на примамя (мин. страд. прич. м. р.).