прилягане

Речник на българския език

прилягане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • прилъгане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-ля-га-не
членувано при-ля-га-не-то
мн.ч. при-ля-га-ния
членувано при-ля-га-ни-я-та