прикя

Речник на българския език

прикя̀ — съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

ж., само ед. Невестински дар; чеиз, зестра.

Грешни изписвания (4)

  • прекйа
  • прекйъ
  • прикйа
  • прикйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-кя
членувано при-кя-та
мн.ч. —
членувано —
звателна форма —

Връзки