прикрепен

Речник на българския език

1. прикрепен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прик-ре-пен
непълен член прик-ре-пе-ния
пълен член прик-ре-пе-ни-ят
ж. р. прик-ре-пе-на
членувано прик-ре-пе-на-та
ср. р. прик-ре-пе-но
членувано прик-ре-пе-но-то
мн. ч. прик-ре-пе-ни
членувано прик-ре-пе-ни-те

2. прикрепен — мин. страд. прич. м. р.

прикрепен е производна форма на прикрепя (мин. страд. прич. м. р.).