призовкар

Речник на българския език

призовкар съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • призофкар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-зов-кар
непълен член при-зов-ка-ря
пълен член при-зов-ка-рят
мн.ч. при-зов-ка-ри
членувано при-зов-ка-ри-те
бройна форма при-зов-ка-ри
звателна форма при-зов-ка-рю