призивен

Речник на българския език

прѝзивен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

и призивен, призивна и призивна, призивно и призивно, мн. призивни и призивни, прил. Който призовава.

Грешни изписвания (3)

  • призевен
  • призевин
  • призивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-зи-вен
непълен член при-зив-ния
пълен член при-зив-ни-ят
ж. р. при-зив-на
членувано при-зив-на-та
ср. р. при-зив-но
членувано при-зив-но-то
мн. ч. при-зив-ни
членувано при-зив-ни-те