приемница

Речник на българския език

приѐмница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. приемници, ж. Жена приемник 1 .

Грешни изписвания (7)

  • преемнеца
  • преемнецъ
  • преемница
  • преемницъ
  • приемнеца
  • приемнецъ
  • приемницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-ем-ни-ца
членувано при-ем-ни-ца-та
мн.ч. при-ем-ни-ци
членувано при-ем-ни-ци-те
звателна форма