приемател

Речник на българския език

приема̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • преемател
  • преематил
  • преимател
  • преиматил
  • приематил
  • приимател
  • прииматил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-е-ма-тел
непълен член при-е-ма-те-ля
пълен член при-е-ма-те-лят
мн.ч. при-е-ма-те-ли
членувано при-е-ма-те-ли-те
бройна форма при-е-ма-те-ли
звателна форма при-е-ма-те-лю