придружителски

Речник на българския език

придружителски прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прид-ру-жи-тел-с-ки
непълен член прид-ру-жи-тел-с-кия
пълен член прид-ру-жи-тел-с-ки-ят
ж. р. прид-ру-жи-тел-с-ка
членувано прид-ру-жи-тел-с-ка-та
ср. р. прид-ру-жи-тел-с-ко
членувано прид-ру-жи-тел-с-ко-то
мн. ч. прид-ру-жи-тел-с-ки
членувано прид-ру-жи-тел-с-ки-те