придружителен

Речник на българския език

придружителен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прид-ру-жи-те-лен
непълен член прид-ру-жи-тел-ния
пълен член прид-ру-жи-тел-ни-ят
ж. р. прид-ру-жи-тел-на
членувано прид-ру-жи-тел-на-та
ср. р. прид-ру-жи-тел-но
членувано прид-ру-жи-тел-но-то
мн. ч. прид-ру-жи-тел-ни
членувано прид-ру-жи-тел-ни-те