придихание

Речник на българския език

придиха̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • предехание
  • предихание
  • придехание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-ди-ха-ние
членувано при-ди-ха-ни-е-то
мн.ч. при-ди-ха-ния
членувано при-ди-ха-ни-я-та