привърженица

Речник на българския език

привъ̀рженица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. привърженици, ж. Жена привърженик.

Грешни изписвания (15)

  • превърженеца
  • превърженецъ
  • превърженица
  • превърженицъ
  • превържинеца
  • превържинецъ
  • превържиница
  • превържиницъ
  • привърженеца
  • привърженецъ
  • привърженицъ
  • привържинеца
  • привържинецъ
  • привържиница
  • привържиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-вър-же-ни-ца
членувано при-вър-же-ни-ца-та
мн.ч. при-вър-же-ни-ци
членувано при-вър-же-ни-ци-те
звателна форма