привѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
привична, привично, мн. привични, прил.
1. Който е станал привичка. Привичен жест.
2. Обикновен. Привичен глас.
1. Който е станал привичка. Привичен жест.
2. Обикновен. Привичен глас.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- превичен
- превичин
- привичин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | при-ви-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | при-вич-ния | ||
| пълен член | при-вич-ни-ят | ||
| ж. р. | при-вич-на | ||
| членувано | при-вич-на-та | ||
| ср. р. | при-вич-но | ||
| членувано | при-вич-но-то | ||
| мн. ч. | при-вич-ни | ||
| членувано | при-вич-ни-те | ||