престъпница

Речник на българския език

престъ̀пница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. престъпници, ж. Жена престъпник.

Грешни изписвания (7)

  • престъпнеца
  • престъпнецъ
  • престъпницъ
  • пристъпнеца
  • пристъпнецъ
  • пристъпница
  • пристъпницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прес-тъп-ни-ца
членувано прес-тъп-ни-ца-та
мн.ч. прес-тъп-ни-ци
членувано прес-тъп-ни-ци-те
звателна форма