престорване

Речник на българския език

престорване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прес-тор-ва-не
членувано прес-тор-ва-не-то
мн.ч. прес-тор-ва-ния
членувано прес-тор-ва-ни-я-та