престолонаследница

Речник на българския език

престолонаслѐдница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. престолонаследници, ж. Жена престолонаследник.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прес-то-ло-нас-лед-ни-ца
членувано прес-то-ло-нас-лед-ни-ца-та
мн.ч. прес-то-ло-нас-лед-ни-ци
членувано прес-то-ло-нас-лед-ни-ци-те
звателна форма