пресрочен

Речник на българския език

1. пресро̀чен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • пресрочин
  • присрочен
  • присрочин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прес-ро-чен
непълен член прес-ро-че-ния
пълен член прес-ро-че-ни-ят
ж. р. прес-ро-че-на
членувано прес-ро-че-на-та
ср. р. прес-ро-че-но
членувано прес-ро-че-но-то
мн. ч. прес-ро-че-ни
членувано прес-ро-че-ни-те

2. пресрочен — мин. страд. прич. м. р.

пресрочен е производна форма на пресроча (мин. страд. прич. м. р.).