преснота

Речник на българския език

преснота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • преснотъ
  • преснута
  • преснутъ
  • приснота
  • приснотъ
  • приснута
  • приснутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прес-но-та
членувано прес-но-та-та
мн.ч. прес-но-ти
членувано прес-но-ти-те
звателна форма