пресечен

Речник на българския език

1. пресѐчен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

пресечна, пресечно, мн. пресечни, прил.
1. В който се пресичат две или повече линии. Пресечна точка.
2. Който пресича нещо друго. Пресечна улица.

Грешни изписвания (3)

  • пресечин
  • присечен
  • присечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пре-се-чен
непълен член пре-се-че-ния
пълен член пре-се-че-ни-ят
ж. р. пре-се-че-на
членувано пре-се-че-на-та
ср. р. пре-се-че-но
членувано пре-се-че-но-то
мн. ч. пре-се-че-ни
членувано пре-се-че-ни-те

2. пресѐчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

пресечна, пресечно, мн. пресечни, прил.
1. В който се пресичат две или повече линии. Пресечна точка.
2. Който пресича нещо друго. Пресечна улица.

Грешни изписвания (3)

  • пресечин
  • присечен
  • присечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пре-се-чен
непълен член пре-сеч-ния
пълен член пре-сеч-ни-ят
ж. р. пре-сеч-на
членувано пре-сеч-на-та
ср. р. пре-сеч-но
членувано пре-сеч-но-то
мн. ч. пре-сеч-ни
членувано пре-сеч-ни-те

3. пресечен — мин. страд. прич. м. р.

пресечен е производна форма на пресека (мин. страд. прич. м. р.).