препоръчител

Речник на българския език

препоръчѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • препорачител
  • препорачитил
  • препоръчитил
  • препурачител
  • препурачитил
  • препуръчител
  • препуръчитил
  • припорачител
  • припорачитил
  • припоръчител
  • припоръчитил
  • припурачител
  • припурачитил
  • припуръчител
  • припуръчитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-по-ръ-чи-тел
непълен член пре-по-ръ-чи-те-ля
пълен член пре-по-ръ-чи-те-лят
мн.ч. пре-по-ръ-чи-те-ли
членувано пре-по-ръ-чи-те-ли-те
бройна форма пре-по-ръ-чи-те-ли
звателна форма пре-по-ръ-чи-те-лю