преплетен

Речник на българския език

1. преплетѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • преплитен
  • приплетен
  • приплитен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. преп-ле-тен
непълен член преп-ле-те-ния
пълен член преп-ле-те-ни-ят
ж. р. преп-ле-те-на
членувано преп-ле-те-на-та
ср. р. преп-ле-те-но
членувано преп-ле-те-но-то
мн. ч. преп-ле-те-ни
членувано преп-ле-те-ни-те

2. преплетен — мин. страд. прич. м. р.

преплетен е производна форма на преплета (мин. страд. прич. м. р.).