преориентация

Речник на българския език

преориента̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Преориентиране.

Грешни изписвания (1)

  • преориентациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-о-ри-ен-та-ция
членувано пре-о-ри-ен-та-ци-я-та
мн.ч. пре-о-ри-ен-та-ции
членувано пре-о-ри-ен-та-ци-и-те
звателна форма