пренаемател

Речник на българския език

пренаема̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • пренаематил
  • пренаимател
  • пренаиматил
  • пренъемател
  • пренъематил
  • пренъимател
  • пренъиматил
  • принаемател
  • принаематил
  • принаимател
  • принаиматил
  • принъемател
  • принъематил
  • принъимател
  • принъиматил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-на-е-ма-тел
непълен член пре-на-е-ма-те-ля
пълен член пре-на-е-ма-те-лят
мн.ч. пре-на-е-ма-те-ли
членувано пре-на-е-ма-те-ли-те
бройна форма пре-на-е-ма-те-ли
звателна форма пре-на-е-ма-те-лю