пренаемане

Речник на българския език

пренаѐмане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • пренаемани
  • пренаемъне
  • пренаемъни
  • пренъемане
  • пренъемани
  • пренъемъне
  • пренъемъни
  • принаемане
  • принаемани
  • принаемъне
  • принаемъни
  • принъемане
  • принъемани
  • принъемъне
  • принъемъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-на-е-ма-не
членувано пре-на-е-ма-не-то
мн.ч. пре-на-е-ма-ния
членувано пре-на-е-ма-ни-я-та