премиер

Речник на българския език

премиѐр съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. премиери, м. Министър-председател.

Грешни изписвания (3)

  • премеер
  • примеер
  • примиер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-ми-ер
непълен член пре-ми-е-ра
пълен член пре-ми-е-рът
мн.ч. пре-ми-е-ри
членувано пре-ми-е-ри-те
бройна форма пре-ми-е-ри
звателна форма пре-ми-е-ре