прелат

Речник на българския език

прела̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. прелати, м. В католическата църква — висш духовен сановник.

Грешни изписвания (1)

  • прилат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-лат
непълен член пре-ла-та
пълен член пре-ла-тът
мн.ч. пре-ла-ти
членувано пре-ла-ти-те
бройна форма пре-ла-та
звателна форма