прекатурване

Речник на българския език

прекату̀рване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • прекатурвани
  • прекатурвъне
  • прекатурвъни
  • прекътурване
  • прекътурвани
  • прекътурвъне
  • прекътурвъни
  • прикатурване
  • прикатурвани
  • прикатурвъне
  • прикатурвъни
  • прикътурване
  • прикътурвани
  • прикътурвъне
  • прикътурвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-ка-тур-ва-не
членувано пре-ка-тур-ва-не-то
мн.ч. пре-ка-тур-ва-ния
членувано пре-ка-тур-ва-ни-я-та