презвитер

Речник на българския език

1. презвѝтер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. презвитери, м. Спец. Свещеник, поп.прил. презвитерски, презвитерска, презвитерско, мн. презвитерски.

Грешни изписвания (3)

  • презвитир
  • призвитер
  • призвитир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. през-ви-тер
непълен член през-ви-те-ра
пълен член през-ви-те-рът
мн.ч. през-ви-те-ри
членувано през-ви-те-ри-те
бройна форма през-ви-те-ра
звателна форма

2. Презвѝтер географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Презвитир
  • Призвитер
  • Призвитир