предприемач

Речник на българския език

предприема̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. предприемачи, м. Човек, който се захваща с работа, която носи доходи.прил. предприемачески, предприемаческа, предприемаческо, мн. предприемачески.същ. предприемачество, ср.

Грешни изписвания (15)

  • предпреемач
  • предпреимач
  • предприимач
  • претпреемач
  • претпреимач
  • претприемач
  • претприимач
  • придпреемач
  • придпреимач
  • придприемач
  • придприимач
  • притпреемач
  • притпреимач
  • притприемач
  • притприимач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пред-п-ри-е-мач
непълен член пред-п-ри-е-ма-ча
пълен член пред-п-ри-е-ма-чът
мн.ч. пред-п-ри-е-ма-чи
членувано пред-п-ри-е-ма-чи-те
бройна форма пред-п-ри-е-ма-чи
звателна форма пред-п-ри-е-ма-чо