предизвикателност

Речник на българския език

предизвикателност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • предизвикателнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-диз-ви-ка-тел-ност
членувано пре-диз-ви-ка-тел-ност-та
мн.ч. пре-диз-ви-ка-тел-нос-ти
членувано пре-диз-ви-ка-тел-нос-ти-те
звателна форма