предавател

Речник на българския език

предава̀тел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

предавателят, предавателя, мн. предаватели, (два) предавателя, м. Апарат за радиоразпространение; радиопредавател.

Грешни изписвания (7)

  • предаватил
  • предъвател
  • предъватил
  • придавател
  • придаватил
  • придъвател
  • придъватил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-да-ва-тел
непълен член пре-да-ва-те-ля
пълен член пре-да-ва-те-лят
мн.ч. пре-да-ва-те-ли
членувано пре-да-ва-те-ли-те
бройна форма пре-да-ва-те-ля
звателна форма