прегърбя

Речник на българския език

1. прегърбя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • прегърбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице пре-гър-бя пре-гър-бим
2 лице пре-гър-биш пре-гър-би-те
3 лице пре-гър-би пре-гър-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице пре-гър-бих пре-гър-бих-ме
2 лице пре-гър-би пре-гър-бих-те
3 лице пре-гър-би пре-гър-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице пре-гър-бех пре-гър-бех-ме
2 лице пре-гър-бе-ше пре-гър-бех-те
3 лице пре-гър-бе-ше пре-гър-бе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прегърбил съм прегърбила съм прегърбило съм прегърбили сме
2 лице прегърбил си прегърбила си прегърбило си прегърбили сте
3 лице прегърбил е прегърбила е прегърбило е прегърбили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прегърбил бях прегърбила бях прегърбило бяхме прегърбили
2 лице беше прегърбил беше прегърбила беше прегърбило бяхте прегърбили
3 лице беше прегърбил беше прегърбила беше прегърбило бяха прегърбили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще прегърбя ще прегърбим
2 лице ще прегърбиш ще прегърбите
3 лице ще прегърби ще прегърбят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прегърбил ще съм прегърбила ще съм прегърбило ще сме прегърбили
2 лице ще си прегърбил ще си прегърбила ще си прегърбило ще сте прегърбили
3 лице ще е прегърбил ще е прегърбила ще е прегърбило ще са прегърбили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да прегърбя щяхме да прегърбим
2 лице щеше да прегърбиш щяхте да прегърбите
3 лице щеше да прегърби щяха да прегърбят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прегърбил щях да съм прегърбила щях да съм прегърбило щяхме да сме прегърбили
2 лице щеше да си прегърбил щеше да си прегърбила щеше да си прегърбило щяхте да сте прегърбили
3 лице щеше да е прегърбил щеше да е прегърбила щеше да е прегърбило щяха да са прегърбили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прегърбел съм прегърбела съм прегърбело съм прегърбели сме
2 лице прегърбел си прегърбела си прегърбело си прегърбели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прегърбил съм прегърбила съм прегърбило съм прегърбили сме
2 лице прегърбил си прегърбила си прегърбило си прегърбили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прегърбил била съм прегърбила било съм прегърбило били сме прегърбили
2 лице бил си прегърбил била си прегърбила било си прегърбило били сте прегърбили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прегърбя щяла съм да прегърбя щяло съм да прегърбя щели сме да прегърбим
2 лице щял си да прегърбиш щяла си да прегърбиш щяло си да прегърбиш щели сте да прегърбите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прегърбил щяла съм да съм прегърбила щяло съм да съм прегърбило щели сме да сме прегърбили
2 лице щял си да си прегърбил щяла си да си прегърбила щяло си да си прегърбило щели сте да сте прегърбили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прегърбил бих прегърбила бих прегърбило бихме прегърбили
2 лице би прегърбил би прегърбила би прегърбило бихте прегърбили
3 лице би прегърбил би прегърбила би прегърбило биха прегърбили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пре-гър-би пре-гър-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род пре-гър-бен
непълен член пре-гър-бе-ния
пълен член пре-гър-бе-ни-ят
женски род пре-гър-бе-на
членувано пре-гър-бе-на-та
среден род пре-гър-бе-но
членувано пре-гър-бе-но-то
множествено число пре-гър-бе-ни
членувано пре-гър-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пре-гър-бил
непълен член пре-гър-би-лия
пълен член пре-гър-би-ли-ят
женски род пре-гър-би-ла
членувано пре-гър-би-ла-та
среден род пре-гър-би-ло
членувано пре-гър-би-ло-то
множествено число пре-гър-би-ли
членувано пре-гър-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пре-гър-бел
женски род пре-гър-бе-ла
среден род пре-гър-бе-ло
множествено число пре-гър-бе-ли

2. прегърбя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прегърбя е производна форма на прегърбям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. прегърбя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прегърбя е производна форма на прегърбям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. прегърбя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прегърбя е производна форма на прегърбям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).