превъзходителство

Речник на българския език

превъзходѝтелство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. превъзходителства, ср. Титла на коронована особа или на други високопоставени в служебната йерархия лица.

Грешни изписвания (31)

  • превазходителство
  • превазходителству
  • превазходитилство
  • превазходитилству
  • превазхудителство
  • превазхудителству
  • превазхудитилство
  • превазхудитилству
  • превъзходителству
  • превъзходитилство
  • превъзходитилству
  • превъзхудителство
  • превъзхудителству
  • превъзхудитилство
  • превъзхудитилству
  • привазходителство
  • привазходителству
  • привазходитилство
  • привазходитилству
  • привазхудителство
  • привазхудителству
  • привазхудитилство
  • привазхудитилству
  • привъзходителство
  • привъзходителству
  • привъзходитилство
  • привъзходитилству
  • привъзхудителство
  • привъзхудителству
  • привъзхудитилство
  • привъзхудитилству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-въз-хо-ди-тел-с-т-во
членувано пре-въз-хо-ди-тел-с-т-во-то
мн.ч. пре-въз-хо-ди-тел-с-т-ва
членувано пре-въз-хо-ди-тел-с-т-ва-та