превантивен

Речник на българския език

превантѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

превантивна, превантивно, мн. превантивни, прил. Предпазен, предохранителен. Превантивна мярка.

Грешни изписвания (7)

  • превантивин
  • превънтивен
  • превънтивин
  • привантивен
  • привантивин
  • привънтивен
  • привънтивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пре-ван-ти-вен
непълен член пре-ван-тив-ния
пълен член пре-ван-тив-ни-ят
ж. р. пре-ван-тив-на
членувано пре-ван-тив-на-та
ср. р. пре-ван-тив-но
членувано пре-ван-тив-но-то
мн. ч. пре-ван-тив-ни
членувано пре-ван-тив-ни-те