преброител

Речник на българския език

преброѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

преброителят, преброителя, мн. преброители, м. Човек, който преброява при гласуване.

Грешни изписвания (7)

  • преброитил
  • пребруител
  • пребруитил
  • приброител
  • приброитил
  • прибруител
  • прибруитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. преб-ро-и-тел
непълен член преб-ро-и-те-ля
пълен член преб-ро-и-те-лят
мн.ч. преб-ро-и-те-ли
членувано преб-ро-и-те-ли-те
бройна форма преб-ро-и-те-ли
звателна форма преб-ро-и-те-лю