прашка

Речник на българския език

пра̀шка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пра̀шки, ж.
1. Приспособление за хвърляне на камък. Стрелям с прашка.
2. Диал. Връзка (на престилка, торба и др.).

Грешни изписвания (1)

  • прашкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. праш-ка
членувано праш-ка-та
мн.ч. праш-ки
членувано праш-ки-те
звателна форма