пратер

Речник на българския език

пратер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-тер
непълен член пра-те-ра
пълен член пра-те-рът
мн.ч. пра-те-ри
членувано пра-те-ри-те
бройна форма пра-те-ра
звателна форма