праз

Речник на българския език

праз — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пра̀зът, пра̀за, само ед., м. Вид лук на едри стръкове и самият стрък.

Грешни изписвания (1)

  • прас

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. праз
непълен член пра-за
пълен член пра-зът
мн.ч. пра-зо-ве
членувано пра-зо-ве-те
бройна форма пра-за
звателна форма —

Връзки