прагматѝзъм
—
съществително име, мъжки род
(тип 11)
Значение
м., само ед. Спец.
1. Философско направление, което отрича обективната истина, а признава само практическите резултати като критерий за обясняване на философските идеи.
2. В историята — направление, което излага събитията като низ от факти, без да ги обяснява от гледище на обективните закони на историческото развитие.
прил. прагматѝчен, прагматѝчна, прагматѝчно, мн. прагматѝчни. Прагматичен ум.
прил. прагматѝчески, прагматѝческа, прагматѝческо, мн. прагматѝчески.
1. Философско направление, което отрича обективната истина, а признава само практическите резултати като критерий за обясняване на философските идеи.
2. В историята — направление, което излага събитията като низ от факти, без да ги обяснява от гледище на обективните закони на историческото развитие.
прил. прагматѝчен, прагматѝчна, прагматѝчно, мн. прагматѝчни. Прагматичен ум.
прил. прагматѝчески, прагматѝческа, прагматѝческо, мн. прагматѝчески.
Грешни изписвания (7)
- прагматизам
- прагмътизам
- прагмътизъм
- пръгматизам
- пръгматизъм
- пръгмътизам
- пръгмътизъм
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | праг-ма-ти-зъм | |
|---|---|---|
| непълен член | праг-ма-тиз-ма | |
| пълен член | праг-ма-тиз-мът | |
| мн.ч. | праг-ма-тиз-ми | |
| членувано | праг-ма-тиз-ми-те | |
| бройна форма | праг-ма-ти-зъ-ма | |
| звателна форма | — | |