правопис

Речник на българския език

правопѝс — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Система от правила за писане на думите.
прил. правопѝсен, правопѝсна, правопѝсно, мн. правопѝсни. Правописен речник.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • правупис
  • пръвопис
  • пръвупис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-во-пис
непълен член пра-во-пи-са
пълен член пра-во-пи-сът
мн.ч. пра-во-пи-си
членувано пра-во-пи-си-те
бройна форма пра-во-пи-са
звателна форма —

Връзки