правого̀вор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Система от правила за установяване на правилния изговор.
прил. правого̀ворен, правого̀ворна, правого̀ворно, мн. правого̀ворни. Правоговорна норма.
прил. правого̀ворен, правого̀ворна, правого̀ворно, мн. правого̀ворни. Правоговорна норма.
Грешни изписвания (7)
- правоговур
- правуговор
- правуговур
- пръвоговор
- пръвоговур
- пръвуговор
- пръвуговур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пра-во-го-вор | |
|---|---|---|
| непълен член | пра-во-го-во-ра | |
| пълен член | пра-во-го-во-рът | |
| мн.ч. | пра-во-го-во-ри | |
| членувано | пра-во-го-во-ри-те | |
| бройна форма | пра-во-го-во-ра | |
| звателна форма | — | |