правнучка

Речник на българския език

пра̀внучка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пра̀внучки, ж. Внучка на дъщерята или сина.

Грешни изписвания (3)

  • правночка
  • правночкъ
  • правнучкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прав-нуч-ка
членувано прав-нуч-ка-та
мн.ч. прав-нуч-ки
членувано прав-нуч-ки-те
звателна форма