правдолюбец

Речник на българския език

правдолюбец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прав-до-лю-бец
непълен член прав-до-лю-бе-ца
пълен член прав-до-лю-бе-цът
мн.ч. прав-до-люб-ци
членувано прав-до-люб-ци-те
бройна форма прав-до-люб-ци
звателна форма прав-до-лю-бе-цо