прабаба

Речник на българския език

пра̀баба съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. пра̀баби, ж. Майка на бабата или на дядото.

Грешни изписвания (3)

  • прабабъ
  • прабъба
  • прабъбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-ба-ба
членувано пра-ба-ба-та
мн.ч. пра-ба-би
членувано пра-ба-би-те
звателна форма пра-ба-бо