потоп

Речник на българския език

1. пото̀п — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пото̀пи, (два) пото̀па,м.
1. Според Библията — голямо наводнение, което унищожило човешкия род, като запазило само Ной и семейството му.
2. Голямо наводнение, много вода.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • путоп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-топ
непълен член по-то-па
пълен член по-то-път
мн.ч. по-то-пи
членувано по-то-пи-те
бройна форма по-то-па
звателна форма —

2. Пото̀п — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Путоп

Връзки